Брутният външен дълг на България достигна 69,8143 млрд. евро в края на юли, което представлява 56,1 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП), сочат предварителни данни на Българската народна банка (БНБ). Спрямо края на юли 2025 г. дългът се увеличава с 14,572 млрд. евро, или с 26,4 на сто на годишна база.
Краткосрочните задължения възлизат на 19,3626 млрд. евро (27,7 на сто от брутния дълг, 15,5 на сто от БВП), като нарастват с 10,1003 млрд. евро (109 на сто) спрямо юли 2025 г. Дългосрочните задължения са 50,4517 млрд. евро (72,3 на сто от брутния дълг, 40,5 на сто от БВП), с увеличение от 4,4718 млрд. евро (9,7 на сто) на годишна база.
От общата сума 40,3172 млрд. евро (57,7 на сто) са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 72,6 на сто от брутните външни задължения, при 80 на сто година по-рано.
По сектори: задълженията на сектор „Държавно управление“ са 18,846 млрд. евро (15,1 на сто от БВП, 27 на сто от общия дълг), като нарастват с 5,9 на сто спрямо юли 2025 г. Външните задължения на Централната банка възлизат на 10,6042 млрд. евро (8,5 на сто от БВП), което отразява задължения, свързани с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата след присъединяването на България към еврозоната от 1 януари тази година. Външните задължения на други парично-финансови институции (банки и фондове на паричния пазар) са 11,3979 млрд. евро (9,2 на сто от БВП), с ръст от 47,8 на сто. Други сектори дължат 14,8407 млрд. евро (11,9 на сто от БВП), с увеличение от 4,1 на сто. Вътрешнофирменото кредитиране е 14,1255 млрд. евро (11,3 на сто от БВП), с ръст от 3,9 на сто.