Европейската комисия (ЕК) публикува есенната си икономическа прогноза за България, според която бюджетният дефицит на страната ще достигне 5% от БВП през 2026 г. и временно ще се свие до 4% през 2027 г. Прогнозата предвижда, че въпреки увеличаването на данъчната тежест, правителството няма да се справи с дефицита догодина. Икономическият растеж на България се очаква да се забави от 2,7% през 2026 г. до 2,1% през 2027 г., след като през 2025 г. отчете 3%. Средногодишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени, ще се забави от 4,6% през 2026 г. до 3,9% през 2027 г. За 2028 г. Комисията прогнозира леко ускоряване на растежа до 2,3% и понижаване на инфлацията до 3,3%.
Спрямо пролетната си прогноза ЕК повишава очакването си за икономическия растеж през 2026 г. с 0,2 процентни пункта, но понижава оценката за 2027 г. с 0,1 процентен пункт. Прогнозата за инфлацията е ревизирана нагоре с 0,4 процентни пункта за тази година и с 1,3 процентни пункта за следващата. Очакваният бюджетен дефицит през 2026 г. е увеличен с 0,9 процентни пункта спрямо пролетната оценка, докато за 2027 г. е понижен с 0,3 процентни пункта.
Вътрешното търсене отслабва с по-бавния ръст на реалните доходи. Частното потребление се очаква да се забави от 7,4% през 2025 г. до 7,2% през 2026 г., а през 2027 г. да достигне 2,4%. Публичното потребление също ще нараства по-бавно – с 2,5% през 2026 г., 1,3% през 2027 г. и 1,8% през 2028 г. Бруто образуването на основен капитал се очаква да нарасне с 2,9% през 2026 г. след увеличение от 15,6% през 2025 г. За 2027 г. ЕК прогнозира спад от 0,9%, последван от ръст от 3,1% през 2028 г.
Износът на стоки и услуги се очаква да намалее с 0,8% през 2026 г. заради слабия растеж в туризма и забавянето на износа на превозни средства и други инвестиционни стоки. ЕК прогнозира възстановяване на износа с ръст от 2,8% през 2027 г. и 2,9% през 2028 г. Вносът ще нарасне с 5,1% през 2026 г., с 1,5% през 2027 г. и с 3,2% през 2028 г. Очаква се дефицитът по текущата сметка да се увеличи от 4,1% от БВП през 2025 г. до 6,9% през 2026 г., след което да се свие до 6,4% през 2027 г. и 6,2% през 2028 г.
Безработицата ще остане почти без промяна: 3,4% през 2026 г. и 3,5% през 2027 и 2028 г. Недостигът на работна ръка в ключови сектори ще продължи заради намаляването на населението в трудоспособна възраст. Възнаграждението на един нает се очаква да нарасне с 6,2% през 2026 г., с 5,5% през 2027 г. и с 5% през 2028 г.
Инфлацията, измерена чрез ХИПЦ, се очаква да се ускори от 3,5% през 2025 г. до 4,6% през 2026 г., преди да се забави до 3,9% през 2027 г. Комисията свързва прогнозата с поскъпването на енергията заради конфликта в Близкия изток. За 2028 г. ЕК прогнозира забавяне на общата инфлация до 3,3%.
Дефицитът на сектор „Държавно управление“ ще се увеличи от 4% от БВП през 2025 г. до 5% през 2026 г., прогнозира ЕК. Комисията отдава увеличението на по-високите социални разходи, предимно за пенсии, и на повишенията на заплатите в публичния сектор. За 2027 г. ЕК очаква дефицитът временно да намалее до 4% от БВП главно заради увеличението на приходите. След изтичането на временния данък върху извънредните печалби дефицитът се очаква да се увеличи до 4,8% от БВП през 2028 г.
Брутният държавен дълг се очаква да нарасне от 29,9% от БВП през 2025 г. до 33% през 2026 г., 35% през 2027 г. и 37,7% през 2028 г. В сравнение с пролетната прогноза оценката за държавния дълг е повишена за 2026 г. от 32,3% на 33% от БВП, но е понижена за 2027 г. от 35,5% на 35%.
В сравнение с есенните прогнози на Министерството на финансите, Българската народна банка и Международния валутен фонд ЕК очаква най-слаб растеж на българската икономика през 2027 г. Брюксел прогнозира ръст от 2,1%, докато Министерството на финансите и БНБ очакват 2,5%, а МВФ предвижда 2,7%. За 2026 г. оценката на ЕК от 2,7% е между прогнозите на МВФ (2,6%), БНБ (2,8%) и Министерството на финансите (3%).
