Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представи своя Алтернативен бюджет 2027 на събитие в „Гранд Хотел София“, разработен в сътрудничество с Фондация „Фридрих Науман“. Експертите предлагат изход от спиралата на бюджетните дефицити чрез осигуряване на фискална стабилност, провеждане на реформи и мобилизиране на частния капитал.
Основната цел на бюджетното виждане е да насърчи свиването на дефицита, бърза бюджетна консолидация и излизане от процедурата по свръхдефицит. От ИПИ препоръчват запазване на сегашните данъчни ставки, връщане на публичните разходи до 38% от БВП, поддържане на дълга при 30% от БВП и трайно намаляване на дефицита.
В сферата на реформите институтът предлага прилагане на правилото 20/10 – служителите в публичния сектор да не надхвърлят 20% от всички заети, а разходите за персонал да са до 10% от БВП. Предвижда се още реформиране на социалните плащания и ограничаване на неефективните субсидии.
За стимулиране на икономическия растеж ИПИ призовава за мобилизиране на частен капитал и инвестиции в размер на поне 2% от БВП чрез подновяване на приватизацията на държавни активи, включително Българския енергиен холдинг, Българската банка за развитие, „Български пощи“ и други.
Главният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов предупреди за сигнали за охлаждане на икономиката още в рамките на настоящото управление. Като външни рискове той посочи слабия растеж в основни търговски партньори, липсата на фискално пространство в еврозоната и продължаващите войни. Вътрешните фактори включват свиване на търсенето след края на Националния план за възстановяване и устойчивост и охлаждане на пазара на труда.
Според ИПИ България оглавява три класации в ЕС – по ръст на потреблението, по ръст на заплатите и по ръст на кредитирането на домакинствата, което определят като „растеж на заем“. Политическите рискове включват данък „свръхпечалба“, контрол върху цените и евентуално посягане към личните пенсионни спестявания.
От ИПИ констатират, че през 2027 г. предстои допълнителна тежест за икономиката от 2 млрд. евро, а планираната бюджетна консолидация при 4,3% дефицит от БВП е недостатъчна.