Разходите за заплати в бюджетната сфера са нараснали над 2 пъти за периода 2020-2025 г., като ръстът им изпреварва увеличението на приходите от данъци и икономическия растеж, което води до по-голям дефицит и емитиране на нов дълг. Това констатира одитът на Сметната палата за въздействието на промените в нормативните актове върху държавния бюджет и показателите на Консолидираната фискална програма (КФП) за периода 1 януари 2020 – 31 юни 2026 г.
Одитът е възложен от Народното събрание и е изпратен в определения срок – 30 октомври 2026 г. Одитираният обект е Министерството на финансите, като анализираните данни са до 30 юни 2026 г.
Отчетените разходи за възнаграждения през 2025 г. нарастват със 114% спрямо 2020 г. – от 11,3 млрд. лв. до 24,3 млрд. лв. Този ръст изпреварва с 25,3 процентни пункта увеличението на данъчните приходи, което е с близо 89%. Делът на разходите за персонал спрямо БВП достига 10,73% през 2025 г. при 9,40% в началото на периода.
Над 90,7% от прираста на разходите за заплати е концентриран в 11 ведомства, а над 60% от увеличението е в сектор „Отбрана и сигурност“ (МВР и МО). Магистратските възнаграждения са обвързани по закон с най-високите заплати в държавата, осигурявайки ръст от 79,66%.
Бюджетният дефицит по КФП се увеличава близо два пъти – от 3,5 млрд. лв. през 2020 г. до 6,8 млрд. лв. в края на 2025 г. За покриване на дефицитите държавата преминава към ускорено поемане на нов дълг, като той нараства над два пъти – от 14,06 млрд. евро през 2020 г. до 31,43 млрд. евро през 2025 г., а за 2026 г. се очаква да достигне 37,7 млрд. евро.
Сметната палата отправя препоръка към министъра на финансите да разработи и приеме единна нормативна рамка за планиране, оценка, приоритизиране, подбор и мониторинг на публични инвестиционни проекти, финансирани със средства от държавния бюджет.