Вицепремиерът Атанас Пеканов заяви, че предложеният проект на държавен бюджет търси пресечната точка между запазването на социалната политика и подкрепата за бизнеса. Той говори в ефира на БНТ, определяйки финансовата рамка като балансирана конструкция.
Пеканов посочи, че България изпитва значителни фискални трудности и предизвикателства, като разходите в последните години са вървели пред приходите. Страната е в процедура по свръхдефицит, обявена две седмици след встъпването в длъжност на правителството. Предприема се плавна фискална консолидация – намаляване на дефицита и новия дълг всяка година, за да се изпълнят изискванията за намаляване на задлъжняването.
Вицепремиерът подчерта, че се запазва сериозна социална програма – индексация и повишаване на помощи за семейства с деца, стипендии, пенсии и заплати на лекари. Пенсиите ще се повишат по „швейцарското правило“ със 7,8%, а минималната работна заплата ще бъде 660 евро. Увеличението на минималната заплата е с 6,7%. В държавната администрация не се догонва пълната инфлация, като заплатите в някои сектори са замразени за намаляване на тежестта.
Пеканов отбеляза, че запазването на социалната политика не е било лесно поради желания от Европейската комисия за по-консервативен подход, но правителството не смята да бъде още по-консервативно, когато други са се разхайтили. Инфлацията е голям проблем, като основен принос има сектор „Енергетика“ и злоупотреби при въвеждането на еврото. Бизнесът ще получи по-големи компенсации, а детайлите се изчистват.
По отношение на свръхпечалбите в енергетиката Пеканов каза, че някои компании може би имат такива. Дизайнът на мярката е проектиран така, че бизнесът да не прехвърля тежестите върху крайните потребители. Относно напрежението в сектор „Сигурност“ – заплатите няма да се повишат с 5%, но хората имат право да изкажат притесненията си. Системата „Сигма“ се надгражда за мерки срещу сивия сектор.
Пеканов допълни, че Европейската комисия критикува всички девет държави в процедура по свръхдефицит, но България е с най-ниския дълг към БВП. ЕК отбелязва, че през 2026 г. разходите са нараснали с 10,3% при позволени 4%, а за следващата година нарастването е 1,3% при позволени 3,4%.