Ниското ниво на Дунав крие рискове не само за корабоплаването, но и за питейното водоснабдяване, качеството на водата и енергийната инфраструктура. Това предупреди хидрогеологът и бивш министър на околната среда и водите Асен Личев в предаването „Денят започва“ по БНТ, цитиран от offnews.bg и fakti.bg.
Той обясни, че българският участък на Дунав е дълъг 460 километра – от Ново село до Силистра. За да илюстрира мащаба на сегашното маловодие, той направи сравнение с река Марица. „Да си представим, че при средни води тази река е пълна с толкова вода, колкото са 60 Марици при средни води. В момента 45 Марици липсват от този участък“, посочи Личев.
Според него най-сериозният риск е свързан с питейното водоснабдяване на населените места по поречието на Дунав. „Всички крайдунавски градове се водоснабдяват от терасата на Дунав. Това спадане на нивото на Дунава довежда до намаляване на дебита на ранеите“, заяви Личев.
Личев предупреди и за влошаване на качеството на водата заради по-малкия обем на реката. „Замърсителите, които се вливат в Дунава като количество остават едни и същи. Но водата е вече само една четвърт. Няма къде да се разреди“, отбеляза той.
Сред останалите последствия той посочи проблеми за рибните популации, заустването на отпадъчни води, енергийната инфраструктура и корабоплаването. Той уточни, че рискът за АЕЦ е нисък благодарение на проектирането на централата. „Да благодарим на нашите гениални инженери, които тогава, са решили по този начин, че българският АЕЦ е сигурен при тази суша“, каза Личев.
Като възможно решение той посочи хидротехническите проекти Никопол–Турну Мъгуреле и Силистра–Кълъраш, които биха позволили нивото на реката да се управлява около средните стойности. „90 години наблюдение, 90 години бездействие. Това ми е изводът“, добави той.