Черно море е най-бързо затоплящото се море в Европа, а морските горещи вълни стават все по-чести и интензивни. Това показват данни на Европейската агенция по околна среда, цитирани в публикация на д-р Стефания Клайн от „Климатека“.
Учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ) към Българската академия на науките провеждат 30-дневен лабораторен експеримент по проект ACTNOW. Те изследват проби от две типични крайбрежни дънни местообитания – морски треви и пясъци – при три температурни сценария: 26°C (контролен вариант), 28°C (умерена гореща вълна) и 30°C (силна гореща вълна).
При 28°C морските треви действат като естествен буфер – биоразнообразието и активността на безгръбначните животни остават същите, както и при нормални условия, а рециклирането на азотни и фосфорни съединения е запазено. В пясъчните седименти обаче дори това увеличение води до голяма смъртност на животински видове, като оцеляват само адаптирани към ниски концентрации на кислород видове.
При 30°C и в двата типа екосистеми загиват както морските треви, така и безгръбначните животни. В пясъците не остават никакви организми, а в морските треви оцеляват само единични екземпляри на толерантни видове. Кислородът в седиментите е силно намален, а във водата се отделят повече азот и фосфор.
Според сателитни и сензорни измервания в крайбрежната зона на Бургаския залив след 2000 г. са регистрирани две горещи вълни – през лятото на 2010 г. (максимални температури 29.1°C) и през 2014 г. (29.25°C).
Експериментът, който проследява само влиянието на температурата при контролирани условия, показва, че прагът, отвъд който рискът за крайбрежните екосистеми значително нараства, е около 30°C. Загубата на биоразнообразие може да доведе до нарушаване на естествените процеси в седиментите, вторично замърсяване на водата с азот и фосфор и последващо изчерпване на кислорода.