Екологично сдружение „За Земята“ публикува доклад, озаглавен „Лятна енергийна бедност в България – обзор и препоръки“, в който се посочва, че страната третира енергийната бедност основно като проблем на отоплението. Липсват данни, цели и политики за хората, които не могат да поддържат безопасна температура в домовете си през лятото, се казва в документа.
България има определение за енергийна бедност от 2023 г. и от години действа механизъм за подпомагане на най-уязвимите домакинства през отоплителния сезон. При аналогичните политики за лятото обаче се забелязва работа на парче. Анализът показва, че енергийните, здравните, социалните и климатичните политики са разпилени в различни документи, които не си кореспондират и не се допълват.
„Прави впечатление, че охлаждането е механично „залепено“ за отоплението в повечето документи, без зад това да стоят реални мерки“, казва един от авторите на доклада, Десислава Стоянова от CEE Bankwatch Network. Тя отбелязва, че подобен пропуск се забелязва и в други държави, но е време да се вземат мерки.
Нуждата от охлаждане расте. Лятото на 2025 г. е третото най-горещо в България от 1930 г. насам. В Европа охлаждащите ден градуси, показател за необходимостта от енергия за охлаждане на сградите, са се увеличили близо четири пъти между 1979 и 2022 г. Продължителните горещи периоди вече не са само въпрос на няколко особено топли дни, а се допълват и от горещи нощи, което означава, че сградите не успяват да отдадат натрупаната топлина.
В доклада се посочва, че климатикът не е винаги решение и със сигурност не е най-доброто. За едно домакинство той може да допринесе за комфорта, но за друго самото му използване може да означава сметка, която не може да си позволи. Едни от най-ефективните мерки са по-добра вентилация, засенчване с капаци, перголи, затъмняване, а те липсват като препоръки за охлаждане в нормативната рамка.
Практиката при сградното обновяване е мерките да отчитат единствено комфорта през студените месеци, но не и през топлите. Няма специфични индикатори за лятна енергийна бедност, няма достатъчно данни за това дали хората могат да поддържат комфортни температури в домовете си и съответно няма ясни мерки нито за предотвратяване, нито за справяне с проблема.
Проектът COOLTORISE, реализиран в Испания, Италия, Гърция и България, показва, че с относително евтини пасивни решения и промяна в поведението може да се постигне осезаемо подобрение на термичния комфорт. В Мадрид 78% от участниците в проекта отчитат подобрение. В България подобни дейности са реализирани в Пазарджик и Пещера. В Хетафе, Испания, общината включва риска от прегряване в обновяването на общинските жилища и предприема мерки за подобряване на сградите.
Докладът ще бъде разпространен до Министерство на труда и социалната политика, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на енергетиката и Министерство на околната среда и водите. Авторите препоръчват данните да се превърнат в конкретни цели и мерки в националните политики, включително в Интегрирания национален план „Енергетика и климат“, Социалния план за климата и програмите за сградно обновяване. Наред с помощта за отопление трябва да съществува и механизъм за подкрепа на разходите за охлаждане на най-уязвимите домакинства при продължителни горещи периоди. Всяка програма за обновяване трябва да отчита не само колко енергия ще спести сградата през зимата, но и дали тя ще остане обитаема и комфортна през лятото.