По данни на Европейската информационна система за горските пожари (EFFIS) през последните 16 години (2010-2025 г.) пожари горят средно в около 12 000 хектара български гори (120 000 декара). Това е територия с размер около половината от територията на Природен парк „Витоша“. Особено тревожно е, че последните две години опожарените площи са повече: близо 450 000 декара през 2024 г. и близо 330 000 декара през 2025 г.
Най-застрашени у нас са горските масиви в Югоизточна и Югозападна България – областите Хасково, Ямбол, Бургас, Стара Загора и Благоевград, Кюстендил и Софийска област. В Северозападна България (областите Видин и Монтана) и в централните части на Северна България (област Ловеч) пожарите са по-редки, но в някои случаи достигат по-големи размери. Това сочи официалната статистика на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) и EFFIS за периода 2010-2025 г., обобщена в доклад на WWF България.
Притеснителното в тази статистика е тенденцията през последните три десетилетия – за удължаване на пожароопасния сезон в посока целогодишен риск от пожари, както и за рязък ръст и в броя пожари, и в размера на засегнатите площи – въпреки взетите от държавата мерки и подобрената нормативна рамка. Данните в EFFIS сочат ръст от повече от 2.5 пъти в размера на опожарените горски площи в периода 2022-2025 г. спрямо периода 2006-2021 г.
Основна причина за притеснителната тенденция е изменението на климата, което води до продължителни засушавания и горещини, както и това, че държавата не реагира достатъчно бързо на растящите рискове. Проблемен е и моделът на финансиране, който разчита разходите за превенция и реакция да бъдат поети от собствениците или управляващите горските територии, а техните приходи зависят основно от това до каква степен успеят да реализират продукцията от дърводобив.
Тревожно е, че 10% от възникналите пожари са върхови, тоест, засягат короните на дърветата. Върховите пожари са най-опустошителни – разпространяват се много по-бързо, защото огънят преминава от корона на корона, убиват голяма част или всички дървета и са изключително трудни за потушаване, докато метеорологичните условия не се подобрят. Обикновено възникват в труднодостъпни терени, където не може да достигне наземна техника.
„Бързата реакция със специализирана авиационна техника в рамките на първите часове на един върхов пожар е ключова за овладяването му. Такава бързина при настоящите регламенти и практики трудно може да се постигне с военните хеликоптери и самолета, които България използва. И е невъзможно чрез Механизма за гражданска защита на Европейския съюз, чието задействане отнема дни. Затова е важно България да пристъпи към закупуване на специализирана техника, която да бъде на разположение на Министерството на вътрешните работи, директно отговорно за бърза реакцията при пожари. Това е мярка, която българската държава обсъжда и отлага вече над десетилетие, въпреки растящите рискове и възможностите за европейско финансиране.“ Това каза Костадин Вълчев, инженер лесовъд и старши експерт „Гори“ във WWF.
Доставката на летателна техника отнема средно 4-5 години след поръчката ѝ. Затова междувременно едно добро решение за България е поръчването на такава на лизинг. Друго предимство на това решение е, че техниката на лизинг идва с обучен екипаж и ангажимент за обучението на местни авиационни екипи, напомнят от природозащитната организация.