Третата вълна на национално проучване за нагласите към психичното здраве, проведено от социологическа агенция „Мяра“ по поръчка на фондация „КОЖА – платформа за психично здраве“, показва, че 37,7% от българите заявяват, че познават хора с психични разстройства. Това съобщиха от агенцията, като се позовават на данни, събрани в периода 3-11 септември 2026 г. сред 801 пълнолетни души чрез интервюта лице в лице.
41,7% от анкетираните посочват, че не познават такъв човек, а 16% не са сигурни как да отговорят. При предходните две вълни делът на положителните отговори е бил около 40% през 2020 г. и 32% през 2023 г. Данните показват различия между отделните възрастови групи – сред респондентите на възраст 36-60 г. около 43-44% посочват, че познават човек с психично разстройство, докато при най-младите и най-възрастните този дял е по-нисък.
През 2026 г. 53,7% от анкетираните смятат, че ако човек признае, че има психично разстройство, околните ще му помогнат, докато 46,3% очакват той да бъде отбягван. През 2023 г. 58% от анкетираните са очаквали човекът да бъде отбягван, а през 2020 г. този дял е бил 45%. От „Мяра“ уточниха, че отговорите измерват очакванията на хората за поведението на околните, а не непременно собствената им готовност да окажат подкрепа.
Делът на хората, които смятат посещението при психиатър за срамно, е 12% през 2026 г., докато през 2023 г. е бил 18%, а през 2020 г. – 13%. 20,4% от анкетираните са съгласни, че не е нормално мъжете да плачат, 19% определят опита за самоубийство като грях, а 15% смятат, че човек с психичен проблем трябва да се опита да го реши сам. И при четирите проследявани твърдения резултатите през 2026 г. са по-ниски от тези през 2023 г.
Обръщането към специалист е посочено като най-добро решение при психичен или емоционален проблем от 65,3% от анкетираните. 18,2% биха разчитали на близки и приятели, а 5,8% смятат, че човек трябва да се справи сам. Над 90% приемат, че посещението при психолог понякога е необходимост, а 8,5% го определят като каприз. Данните не показват колко хора действително са потърсили професионална помощ и дали са имали достъп до такава.
Две трети от анкетираните възприемат зависимостите като заболяване. Най-висок е делът на хората, които смятат, че може да бъде преодоляна зависимостта към храна – 76%, следван от тютюнопушенето с 74%, алкохола с 63%, хазарта с 51% и наркотиците с 42%. При въпроса за работната среда 54,2% очакват колегите да помогнат, ако човек сподели, че приема антидепресанти, докато 45,8% смятат, че това е личен проблем, който не трябва да се споделя.
При съмнения за проблем в развитието на дете 51,9% биха потърсили специалист, 17,6% биха изчакали, 12,8% биха поискали мнение от други родители, а 7,7% – от собствените си родители. Изследването се провежда през три години с еднакви въпроси и методология. Анализът на „Мяра“ подчертава, че трите вълни все още не са достатъчни за категорично определяне на дългосрочни тенденции, а са необходими следващи измервания.