Писателят Иван Ланджев коментира приетия на първо четене законопроект за българския език, внесен от партия „Възраждане“ и одобрен от Народното събрание на 4 ноември със 153 гласа „за“. В ефира на „Тази сутрин“ по Би Ти Ви той заяви, че защитата на езика предполага наличие на конкретна заплаха, но според него такава не е посочена убедително.
Ланджев изброи ниската грамотност, функционалната неграмотност, бедния речник, слабите читателски навици и неспособността да се изгражда логическа аргументация като проблеми, които текстът не решава. Той отбеляза, че качеството на публичната и политическата реч в България е ниско и част от тези проблеми се виждат именно в Народното събрание, което се стреми да „опазва“ българския език.
Писателят определи езика като устойчиво явление, което е надживявало държавни граници и политически периоди. Той посочи, че около 9 милиона души по света говорят български, и припомни, че езикът се е запазил през вековете на византийско и османско владичество.
Ланджев постави под съмнение необходимостта от нов Консултативен съвет за български език към Министерския съвет, тъй като вече съществуват Институтът за български език при БАН, Министерството на образованието и науката и университетски катедри. Той попита какви ще бъдат функциите на съвета, как ще се финансира и дали няма да се дублират дейности.
Като пример за спорен надпис Ланджев посочи „National Assembly“, който според него е коректен превод и не застрашава българския език. Той изрази опасение, че зад благовидната цел за защита на езика могат да се прокарват идеологически послания и по-голям скептицизъм към Европа.
„Нека всички ние дружно се опитаме да пазим българския език от Народното събрание, защото аз там виждам проблемите“, заяви Ланджев в сутрешния блок на Би Ти Ви.