Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за Фискалния съвет и автоматичните корективни механизми, внесени от Министерския съвет на 26 октомври 2026 г. Законопроектът беше подкрепен със 113 гласа от „Прогресивна България“, 39 депутати гласуваха против, а 23 се въздържаха – от ГЕРБ и ДПС.
С измененията се транспонира европейска директива за дейността на фискалните съвети, свързана с членството на България в еврозоната и прилагането на новата европейска фискална рамка. Фискалният съвет ще одобрява пролетната и есенната макроикономическа прогноза на министъра на финансите в срок до пет работни дни от предоставянето им. Разширяват се аналитичните функции на съвета, като неговите оценки и становища няма да са задължителни, но ако Министерският съвет не ги приеме, ще трябва да изложи писмени мотиви.
Заместник-министърът на финансите Методи Методиев защити предложението за отмяна на автоматичните корективни механизми на национално ниво. По думите му запазването им би довело до паралелно прилагане на два различни режима, които при определени обстоятелства могат да дават разнопосочни сигнали. Той посочи, че европейската рамка запазва задълженията за коригиране на прекомерния дефицит и предвижда допълнителни механизми за наблюдение, превенция и контрол.
От „Демократична България“ възразиха срещу отпадането на националните корективи. Мартин Димитров заяви, че това създава риск за финансовата стабилност и премахва допълнителни гаранции за балансиран бюджет. Законопроектът предстои да бъде разгледан на второ четене, където текстовете могат да бъдат променяни.
Заседанието започна с декларация на „Възраждане“, с която партията призова прокуратурата да се намеси по повод на вчерашно събитие, свързано с чужда фирма и националния суверенитет, според лидера Костадин Костадинов.
