Ниските нива на река Дунав, продължителната суша и екстремните горещини вече оказват влияние върху работата на ядрените електроцентрали в Югоизточна Европа, пишат „Климатека“ и „Дневник“.
В края на юли АЕЦ „Пакш“ в Унгария започна да намалява производството и работеше с под 50% от общия си капацитет от 2 GW, след като нивото на Дунав спадна до рекордно ниски стойности. През август дебитът на реката при влизането ѝ в Румъния спадна до исторически минимум от около 1370 куб. м/сек.
В Румъния ниските води доведоха до спирането на единия от двата реактора на АЕЦ „Черна вода“, които заедно осигуряват около 20% от електроенергията на страната. Властите предприеха извънредни мерки – драгиране, пренасочване на водния поток и изграждане на временна преграда – за да осигурят достатъчно вода за охлаждането на оставащия в работа реактор.
Причината за проблемите е, че двете централи използват т.нар. проточни системи за охлаждане с водовземане директно от реката. Когато нивото на Дунав е ниско, помпите могат да засмучат въздух и наноси. Високата температура на водата допълнително намалява ефективността на охлаждането.
Ситуацията при АЕЦ „Козлодуй“ е различна. Водовземната ѝ конструкция е по-устойчива – централата е проектирана да работи при по-ниски нива на реката и използва дълбок изкуствен канал и охладителни кули. Според ядрения експерт проф. Георги Касчиев, при спад с още 11–12 см ще се прибегне до намаляване на мощността, а до изключване – когато нивото намалее с повече от 30 см.
Проблемите с охлаждането засягат електрическите, а не ядрените съоръжения, и няма пряк риск за ядрената безопасност. Въпреки това всяко отклонение от нормалния режим на работа носи риск от дефекти и допълнителна амортизация.
Високите температури затрудняват охлаждането и на други енергийни мощности – кондензационни ТЕЦ, фотоволтаици и вятърни генератори. При екстремни горещини няколко проблема могат да възникнат едновременно: част от мощностите работят с по-ниска ефективност, загубите по мрежата нарастват, а потреблението се увеличава.
Евентуално ограничаване на производството на АЕЦ „Козлодуй“ само по себе си не би могло да предизвика системен срив, подобен на този в Испания и Португалия от април миналата година, казват авторите. По-малко вероятен е срив и заради добрата свързаност на България със съседните електроенергийни системи.