Израелски и американски учени разработиха нов кръвен метод за проследяване на дребноклетъчния рак на белия дроб, който показва не само размера на тумора, но и кои гени са активни в раковите клетки. Методът се различава от съществуващите течни биопсии, които търсят основно мутации в туморната ДНК, като анализира как раковите клетки използват генетичния си код.
Изследването е ръководено от проф. Нир Фридман и д-р Гавриел Фиалкоф от Медицинския факултет на Еврейския университет „Хадаса“ в Израел, съвместно с д-р Нобуюки Такахаши и д-р Аниш Томас от Националния институт по онкология на САЩ. Резултатите са публикувани в Journal of Clinical Investigation.
Методът, известен като cfChIP-seq, анализира фрагменти от ДНК, свързани с белтъците хистони, които се отделят в кръвта при загиване на клетките. Химичните маркери върху хистоните показват кои гени са били активни.
Екипът анализира 441 проби от кръвна плазма от пациенти с дребноклетъчен рак на белия дроб, други онкологични заболявания и здрави доброволци, като за изследването е бил необходим около един милилитър плазма. Учените установиха връзка между молекулярния индекс и туморната маса, като стойностите намаляват след лечение. По-високите стойности са свързани с по-кратка преживяемост.
Кръвният анализ е показал още молекулярни подтипове на дребноклетъчния рак на белия дроб. Те се различават по активността на гените и могат да обяснят защо отделни пациенти реагират различно на едно и също лечение.
„Кръвен тест, който показва едновременно туморната маса и молекулярната идентичност, може в бъдеще да помогне на лекарите да проследяват отговора към лечението, да откриват промени при развитие на резистентност и да разбират кои пациенти биха имали полза от нови терапии“, заявява д-р Аниш Томас.
Дребноклетъчният рак на белия дроб представлява приблизително 15% от случаите на рак на белия дроб. Заболяването обикновено се развива бързо и често се установява в напреднал стадий, когато получаването на нова тъканна проба може да бъде трудно. Изследователите подчертават, че са нужни по-големи проспективни проучвания, преди технологията да бъде включена в рутинната медицинска практика. Следващият етап е методът да бъде изпитван чрез многократно вземане на кръв по време на лечение, за да се провери дали може да предсказва отговора към терапията и появата на устойчивост.
