На 1 ноември България чества Деня на народните будители. Празникът е посветен на делото на книжовници, просветители и революционери, съхранили духовните ценности и националното самосъзнание на българите.
За първи път Денят на народните будители е честван неофициално в Пловдив през 1909 г. През 1922 г. министърът на просвещението Стоян Омарчевски внася предложение в Министерския съвет за определяне на 1 ноември за празник. На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение издава окръжно № 17 743, с което 1 ноември е определен за „празник на българските будители“. На 31 октомври 1922 г. излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На 13 декември 1922 г. 19-ото Обикновено народно събрание приема Закон за допълнение на Закона за празниците и неделната почивка. Цар Борис III подписва закона на 3 февруари 1923 г. От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис III денят е обявен за общонационален празник.
През 1945 г. празникът е отменен от комунистическата власт, но продължава да се отбелязва неофициално в някои селища. След дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-ото Народно събрание на 28 октомври 1992 г., традицията е възобновена. Първи ноември е обявен за Ден на народните будители и за неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на професор Петър Константинов, председател на Общонародното сдружение „МАТИ БОЛГАРИЯ“.
Сред най-тачените народни будители са Свети Иван Рилски, Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Петър Парчевич, Петър Богдан, Паисий Хилендарски, Матей Граматик, поп Пейо, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Иван Вазов, Григор Пърличев и много други.
По повод обявяването на празника министър Стоян Омарчевски заявява: „...първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество.“