Външният вид и половото изразяване са сред най-честите причини за насилие и тормоз над представители на ЛГБТИ общността в България, сочи доклад на неправителственото сдружение „Леспектра“. Изследването е на тема „Лесбофобия: скрити форми на джендър-базираното насилие в България“ и беше представено от съоснователя на сдружението Доротея Стефанова. Събитието се организира с финансовата подкрепа на Български фонд за жените и Европейския съюз.
Целта на доклада е да събере актуални данни за джендър-базираното насилие и за лесбофобията – специфична форма на предразсъдък, който обхваща мизогиния, сексизъм и неконформните сексуални ориентации, и да се разбере какво отношение има обществото не само въз основа на сексуална ориентация, но и към начина, по който хората изглеждат и са възприемани, обясни Стефанова.
Анализът е базиран на количествено и качествено изследване, проведено в периода от април до юли 2025 г. Анкета е проведена сред 147 респонденти, а докладът съдържа и девет дълбочинни интервюта. Част от критериите за участие са анкетираните да са навършили 18 г., поне една година от последните пет години да са живели в България, да са с ориентация, включваща привличане към жени, и да се самоопределят като жена, небинарен човек или друга идентичност.
Поне една форма на тормоз или насилие през живота си са преживели 93% от респондентите, като най-често той е вербален – 79%, сексуален – 68%, онлайн – 49%, чрез заплахи – 44%, или физическо насилие – 39%. Според анализа осем от десет лесбийки не съобщават на институциите за преживяна форма на насилие или тормоз. Ако бъде подаден сигнал за физическо насилие, дискриминация или сексуален тормоз, той най-често е към ЛГБТ организации, а не към полиция или здравна служба. По-голямата част от тормоза се случва на публични места и най-често е от непознати, посочи Стефанова.
След представянето на анализа бяха обсъдени препоръки, сред които интерсекционален подход, разглеждане на проблема през призмата на хомофобията и мизогинията, реформи, гарантиращи защита при случаи на домашно насилие, разширяване на правната рамка във връзка с онлайн тормоза, включване на джендър идентичност и изразяване като защитени признаци, обучение и строги протоколи, които да позволят на правоприлагащите органи, съдиите и прокурорите да разбират целенасочения характер на престъпленията от омраза, признаване на т.нар. „коригиращо“ сексуално насилие и свободно обсъждане на теми, свързани със сексуалната ориентация в образователната система.