Годишната инфлация в България, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се е ускорила до 5,6 на сто през септември спрямо 5 на сто през август, показват публикуваните данни на Евростат. Това е третото по големина равнище в Европейския съюз след Румъния с 6,5 на сто и Литва с 6,1 на сто и второто в еврозоната. Кипър и Люксембург заемат следващите позиции с по 5,2 на сто.
На месечна база потребителските цени в България са останали без промяна. Година по-рано годишната инфлация в страната е била 4 на сто. Националният статистически институт отчита годишна инфлация от 5,7 на сто през септември по националния индекс на потребителските цени и дефлация от 0,2 на сто на месечна база. Най-голямо месечно увеличение по този индекс е регистрирано при транспорта – 3,7 на сто, следван от образователните услуги с 3,2 на сто и алкохолните напитки и тютюневите изделия с 1,1 на сто.
Средната годишна инфлация в еврозоната достига 3,8 на сто през септември при 3,2 на сто месец по-рано и 2,2 на сто година по-рано. За Европейския съюз показателят също е 3,8 на сто при 3,2 на сто през август и 2,6 на сто през септември 2025 г. На месечна база цените са се повишили с 0,6 на сто както в еврозоната, така и в ЕС.
Най-ниска годишна инфлация е отчетена в Швеция – 1 на сто, следвана от Унгария и Дания с по 2,1 на сто. Спрямо август годишният темп се е понижил в една държава членка, останал е без промяна в три и се е увеличил в 23.
Най-голям принос за годишната инфлация в еврозоната има енергията с 1,71 процентни пункта, следвана от услугите с 1,52 процентни пункта. Неенергийните промишлени стоки са добавили 0,29 процентни пункта, а храните, алкохолът и тютюнът – 0,25 процентни пункта. Енергийните цени в еврозоната са се повишили с 18,9 на сто на годишна база, услугите – с 3,2 на сто, храните, алкохола и тютюна – с 1,3 на сто, а неенергийните промишлени стоки – с 1,1 на сто.