Представители на синдикалните и работодателските организации изразиха разнопосочни позиции относно размера на минималната работна заплата за 2027 година след срещи с министъра на финансите Гълъб Донев, проведени в сградата на финансовото ведомство в София.
Представители на КНСБ и КТ „Подкрепа“ се срещнаха с финансовия министър сутринта, а в ранния следобед се състоя отделна среща с работодателските организации. Срещите се проведоха ден след като правителството изпрати до Европейската комисия и Еврогрупата бюджетния план на България за 2027 година.
Според синдикатите правителството трябва да търси по-висок размер на минималната работна заплата от предложените 660 евро и да заложи по-високо увеличение на доходите на заетите в публичния сектор спрямо предвидения ръст от 5 на сто. Работодателските организации настояват за по-балансиран подход при определяне на размера на минималната работна заплата.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че синдикатът настоява за увеличение на заплатите в публичния сектор с 10 на сто. По отношение на минималната работна заплата той каза, че засега няма постигнат резултат в посока увеличаване на предвидения размер от 660 евро, но има заявка, че това може и да не е финалният размер на минималното възнаграждение.
Президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов определи резултата от срещата с думите „за работниците и служителите, нищо, но от сърце“. Той заяви, че синдикатът предлага предвиденото увеличение от 5 на сто на заплатите в публичния сектор да важи за първите шест месеца на следващата година, след което да се анализира дали има възможност за допълнително увеличение през второто полугодие. Манолов посочи още, че ако е наложително да се облагат ваучерите за храна, по-полезно би било това да не е данък, а осигурителна вноска. Преди началото на срещата той заяви, че минималната заплата трябва да бъде до максималното ниво, което предвижда новата формула за изчисляване на минималния доход, а именно 672 евро.
Председателят на УС на Българската стопанска камара Добри Митрев, който е ротационен председател на Асоциацията на организациите на българските работодатели, посочи, че трябва да се следва балансиран подход и да се търси средна величина за минимална работна заплата между най-ниското възможно и най-високото възможно. По думите му инфлацията не е само за работниците и служителите, но и за предприятията и за техните възможности. Той отбеляза, че предложеният размер на минимална заплата е близък до това, което работодателите са предвиждали, и добави, че правителството трябва да приеме посоченото число. Според него консервативният подход в планирането е подходящ на фона на несигурната среда. Той добави, че работодателите не одобряват предвиденото в бюджетния план ново вдигане на максималния осигурителен доход със 100 евро до 2400 евро през 2027 година.
Работодатели и синдикати се разминаха и в оценката си на макроикономическата рамка. Според синдикатите прогнозираните приходи в бюджета за 2027 година са занижени, докато според работодателите това не е така и консервативният подход в планирането е подходящ. Пламен Димитров коментира, че за да се изпълнят исканията на КНСБ по политиката за доходите, ще са нужни още около 380 млн. евро.
Изпратеният до ЕК и Еврогрупата проект на бюджетен план на България за 2027 г. предвижда дефицит на начислена основа от 4,3 на сто от брутния вътрешен продукт. Според плана прекомерният бюджетен дефицит на страната ще бъде прекратен до 2029 година. Сред приходните мерки е предвидена еднократна вноска върху свръхпечалбите в определени сектори през 2027 г. с очакван индикативен ефект от 800 млн. евро. Планът включва задължителна регистрация по Закона за данък върху добавената стойност при облагаеми доставки, свързани със земя и сгради, промяна в режима на електронните ваучери за храна, въвеждане на акциз върху автомобилите, промяна на данъка върху личното потребление и актуализиране на глобите и имуществените санкции. Предвидено е увеличение на максималния осигурителен доход от януари следващата година до 2400 евро с индикативен ефект върху приходите от 265,1 млн. евро, както и увеличение на минималния осигурителен доход и минималните осигурителни прагове по икономически дейности и квалификационни групи професии. В разходната част са заложени увеличение на пенсиите с около 8 на сто, ръст на заплатите в бюджетната сфера с 5 на сто и повишение на възнагражденията на педагогическите специалисти със 7,5 на сто.
От КТ „Подкрепа“ предлагат увеличението на заплатите първоначално да се приложи само за първото полугодие, след което да бъде направена преценка дали има възможност за допълнителен ръст. Синдикатът възразява и срещу планираното облагане на ваучерите за храна над 100 евро.
Социалното министерство защитава проекта с предвиденото увеличение на социалните разходи. Наталия Ефремова посочи, че са заложени по-високи помощи за семействата, подкрепа за родителите на деца с увреждания и увеличени плащания за майчинство. Според министъра на труда и социалната политика размерът на минималната заплата е определен след търсене на баланс между исканията на синдикатите и възможностите на работодателите.
В парламента председателят на парламентарната група на „Прогресивна България“ Петър Витанов коментира свое сравнение на Пламен Димитров с американския синдикален лидер Джими Хофа. В писмен отговор до БНТ Пламен Димитров заяви, че КНСБ няма практика да коментира лични мнения.