Управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев предупреди, че предложеният допълнителен данък върху банковите печалби може да доведе до по-скъп или по-трудно достъпен кредит, да ограничи частните инвестиции и да повиши цената на държавното финансиране.
В изявление, публикувано на сайта на БНБ, Радев посочи, че „вдигането на данъци има цена“. Когато данъкът засяга финансовото посредничество, част от тежестта може да бъде прехвърлена извън формалния данъкоплатец. Банките могат да реагират чрез по-ниски дивиденти, но и чрез промени в лихвите по кредитите и депозитите, затягане на условията за отпускане на заеми или преструктуриране на активите си.
Радев отбеляза, че печалбата на банките е не само данъчна основа, но и основен вътрешен източник за формиране на капитал, от който зависи способността им да поемат риск и да предоставят кредити. Той посочи и възможното отражение върху държавното финансиране, тъй като българските банки са сред основните институционални инвеститори в държавни ценни книжа.
Управителят на БНБ предупреди, че използването на периода 2020–2025 г. като база за определяне на „свръхпечалба“ трябва да бъде анализирано внимателно, тъй като началната 2020 г. беше кризисна година със силно понижена банкова печалба. Той посочи и възможно противоречие между макропруденциалната и фискалната политика, тъй като допълнителният данък би иззел част от ресурса, от който се формират капиталовите буфери.
Радев подчерта, че основният въпрос е дали предложената мярка ще подобри общия икономически резултат. Той уточни, че това не е аргумент в защита на банковите печалби или срещу правото на правителството да предлага данъчни промени, а става дума за разликата между „счетоводната сметка“ и оценката на цялостните последици за икономиката и публичните финанси.