Търговски кораби отказват да акостират в българските пристанища за товар на зърно, заяви пред БНТ председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов. По думите му други плавателни съдове забавят пристигането си и остават в южната част на Черно море.
Проданов определи ситуацията като динамична и заяви, че допреди няколко дни не е имало проблем с износа на българското зърно, но от вчера ситуацията е коренно различна. Според него страната има около 5 милиона тона пшеница за реализация.
„Черно море започва да става опасно за износа на пшеница“, каза Проданов и предупреди, че ако корабите не започнат отново да пристигат нормално, България може да не успее да изнесе наличната реколта.
По неговите данни световното производство на пшеница е около 800 милиона тона, а в международна търговия участват приблизително 200 милиона тона. Около 50 милиона тона от този обем идват от Русия, 20 милиона тона от Украйна, около 10 милиона тона от Румъния, 5 милиона тона от България и 10 милиона тона от Казахстан. Според него в отделни години черноморският регион осигурява почти половината от световната търговия с пшеница.
На 6 октомври Министерският съвет съобщи за поразени от дронове два търговски кораба в българската икономическа зона на Черно море. След инцидентите професионални организации предупредиха за повишени рискове за корабоплаването и за по-високи разходи по превоза на зърно.
Проданов заяви, че от началото на войната в Украйна транспортът на зърно от Черноморския басейн е поскъпнал пет-шест пъти, докато застраховките са се увеличили многократно. По думите му България няма реална краткосрочна алтернатива на морските пристанища. Европейската комисия обсъжда още от 2021 г. възможността за алтернативни маршрути към гръцки пристанища, но железопътната връзка с Гърция не позволява бързото прехвърляне на милиони тонове зърно.
„Към момента България няма необходимата инфраструктура, за да изнесе тези количества зърно с железопътен транспорт“, заяви Проданов. Той призова за незабавни мерки за безопасността на корабоплаването до българските пристанища и за дългосрочна работа по маршрут през Гърция.
По думите му България потребява около 1,2-1,3 милиона тона пшеница годишно, а останалите количества, ако не бъдат изнесени, ще се натрупат като преходен остатък. Това според него може да окаже натиск върху цените и да създаде проблеми със съхранението. Проданов предупреди, че складовете няма да са достатъчни за продукцията от две реколти, тъй като освен пшеница България произвежда и слънчоглед, царевица и ечемик.